Една вещ може да принадлежи изцяло само на едно лице. То единствено има собствеността върху тази вещ. Тук говорим за индивидуална собственост. Но има случаи, когато вещта е собственост на две или повече лица. Тогава говорим за съсобственост. Съсобственост може да има върху движими и недвижими имоти.

Българското вещно право е възприело два вида общност на правото на собственост: обикновената съсобственост, наречена още дялова съсобственост, и съпружеската имуществена общност, наречена бездялова съсобственост.

При първата, вещта е обща собственост на две или повече лица в определени съотношения. Всеки съсобственик има определена идеална част от общата вещ. Сборът на идеалните части на всички съсобственици дава 100 процента или дробно означение. При втората се изисква наред с другите условия и сключен граждански брак.

Съпружеската имуществена общност възниква върху движими и недвижими имоти и вещни права върху тях, които са придобити на името на единия или на двамата съпрузи възмездно през времетраенето на брака. За разлика от нея, индивидуални са вещите, придобити от единия съпруг преди датата на сключване на брака. Индивидуални са и вещите, придобити по наследство или дарение от съпруг през време на брака.

Съпружеската общност се нарича и бездялова съсобственост, защото докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил от общото имущество при прекратяването на имуществената общност.

След прекратяване на брака съпружеската имуществена общност се прекратява по право и се трансформира в обикновена съсобственост при рани дялове на бившите съпрузи.

Когато една вещ е общо притежание на две или повече лица, говорим за съсобственост. При нея съсобственикът е собственик на част /дял/ от една вещ. При съсобствеността вещното право, а не вещта, е разделено. Вещта е поделена мислено между съсобствениците.

Обект на съсобственост могат да бъдат както недвижими, така и движими вещи, а също и вещни права върху двата вида вещи. От тази гледна точка правото не допуска никакви ограничения.

Всички естествени плодове на една вещ принадлежат на собственик и. Когато тази вещ е съсобствена, плодовете също така са съсобственост на притежателите и, с участие съобразно с идеалните части.

Всеки от съсобствениците има идеална част. Според презумпцията на чл.30, ал.23С частите на собствениците се считат равни до доказване на противното.

Идеалните части се определят от закона или по договорен път. Има случаи, когато законът определя идеалните части. Също така законът е този, който определя идеалните части на законните наследници. Законът определя начина на изчисляване на идеалните части в общите части на етажната собственост.

Квотата(делът) на всеки собственик се изразява като идеална част и се представлява като дробно число от единица или процент. В първия случай например има 1/2, 1/3, 1/6. Този начин на изразяване се получава при наследяване, но също и при придобиване по сделка. Възможно е изразяване на идеалната част като процент.

В делбен процес или в дело за установяване приноса на бившите съпрузи може да се получат в резултат на изчисление и много сложни дробни числа. Сборът от идеалните части на всички съсобственици на вещта трябва да даде: при дроби – една единица, а при проценти – 100%.

Понятието съсобственост най – често има за предмет абсолютното вещно право. Но и при двете ограничени вещни права върху чужда вещ – суперфицията в четирите и разновидности сервитутите в двата им вида, трябва да приемем, че възможностите за общност са напълно допустими.

Също така и вещното право на суперфиция може да принадлежи общо на две или повече лица. То също може да се наследи от няколко наследника.

Правото познава също и възможността да се придобие вещно право на ползване общо от няколко лица. Когато това вещно право се учреди в полза на две или повече лица, те ще го упражняват общо, като всеки един от тях ще трябва да ползва имота по такъв начин, че да не пречи на другия или на другите. При липса на уточняване се приема, че това вещно право е учредено или придобито при равни дялове. Казаното важи и по отношение на сервитутите – поземлени и лични. Личен сервитут може да се учреди в полза на повече от едно лице.